излющили

Речник на българския език

1. излющили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

излющили е производна форма на излющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излющили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

излющили е производна форма на излющя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).