излющила е

Речник на българския език

1. излющила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излющила е е производна форма на излющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излющила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излющила е е производна форма на излющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).