излющила

Речник на българския език

1. излющила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излющила е производна форма на излющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излющила — мин. деят. св. прич. ж. р.

излющила е производна форма на излющя (мин. деят. св. прич. ж. р.).