излющи

Речник на българския език

1. излющи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

излющи е производна форма на излющя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. излющи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излющи е производна форма на излющя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. излющи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излющи е производна форма на излющя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. излющи — повелително наклонение, ед. ч.

излющи е производна форма на излющя (повелително наклонение, ед. ч.).