излющели

Речник на българския език

1. излющели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

излющели е производна форма на излющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излющели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

излющели е производна форма на излющя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).