излющвал съм

Речник на българския език

1. излющвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излющвал съм е производна форма на излющвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. излющвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излющвал съм е производна форма на излющвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. излющвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излющвал съм е производна форма на излющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).