излющвал си

Речник на българския език

1. излющвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излющвал си е производна форма на излющвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излющвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излющвал си е производна форма на излющвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. излющвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излющвал си е производна форма на излющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).