излющвала

Речник на българския език

1. излющвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излющвала е производна форма на излющвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излющвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излющвала е производна форма на излющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. излющвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

излющвала е производна форма на излющвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. излющвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излющвала е производна форма на излющвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).