излющвал

Речник на българския език

1. излющвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излющвал е производна форма на излющвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излющвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излющвал е производна форма на излющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излющвал — мин. деят. св. прич. м. р.

излющвал е производна форма на излющвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излющвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излющвал е производна форма на излющвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).