излющва

Речник на българския език

1. излющва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

излющва е производна форма на излющвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. излющва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излющва е производна форма на излющвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. излющва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излющва е производна форма на излющвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).