излюпил е

Речник на българския език

1. излюпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излюпил е е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излюпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излюпил е е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).