излюпило съм

Речник на българския език

1. излюпило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

излюпило съм е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. излюпило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

излюпило съм е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).