излюпила си

Речник на българския език

1. излюпила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

излюпила си е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. излюпила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

излюпила си е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).