излюпи

Речник на българския език

1. излюпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

излюпи е производна форма на излюпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. излюпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излюпи е производна форма на излюпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. излюпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излюпи е производна форма на излюпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. излюпи — повелително наклонение, ед. ч.

излюпи е производна форма на излюпя (повелително наклонение, ед. ч.).