излюпело

Речник на българския език

1. излюпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излюпело е производна форма на излюпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излюпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излюпело е производна форма на излюпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).