излюпела

Речник на българския език

1. излюпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излюпела е производна форма на излюпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излюпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излюпела е производна форма на излюпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).