излюпвал

Речник на българския език

1. излюпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излюпвал е производна форма на излюпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излюпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излюпвал е производна форма на излюпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излюпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

излюпвал е производна форма на излюпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излюпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излюпвал е производна форма на излюпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).