излъстявал си

Речник на българския език

1. излъстявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъстявал си е производна форма на излъстявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излъстявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъстявал си е производна форма на излъстявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. излъстявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъстявал си е производна форма на излъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).