излъстявал е

Речник на българския език

1. излъстявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъстявал е е производна форма на излъстявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излъстявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъстявал е е производна форма на излъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излъстявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъстявал е е производна форма на излъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).