излъстявало

Речник на българския език

1. излъстявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излъстявало е производна форма на излъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излъстявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излъстявало е производна форма на излъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излъстявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излъстявало е производна форма на излъстявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излъстявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излъстявало е производна форма на излъстявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).