излъстявал

Речник на българския език

1. излъстявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъстявал е производна форма на излъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излъстявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъстявал е производна форма на излъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излъстявал — мин. деят. св. прич. м. р.

излъстявал е производна форма на излъстявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излъстявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излъстявал е производна форма на излъстявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).