излъсквал си

Речник на българския език

1. излъсквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъсквал си е производна форма на излъсквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излъсквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъсквал си е производна форма на излъсквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. излъсквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъсквал си е производна форма на излъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).