излъсквала

Речник на българския език

1. излъсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъсквала е производна форма на излъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излъсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъсквала е производна форма на излъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. излъсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

излъсквала е производна форма на излъсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. излъсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излъсквала е производна форма на излъсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).