излъскал си

Речник на българския език

1. излъскал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъскал си е производна форма на излъскам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излъскал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъскал си е производна форма на излъскам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. излъскал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излъскал си е производна форма на излъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).