излъскала

Речник на българския език

1. излъскала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъскала е производна форма на излъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излъскала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излъскала е производна форма на излъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. излъскала — мин. деят. св. прич. ж. р.

излъскала е производна форма на излъскам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. излъскала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излъскала е производна форма на излъскам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).