излужвало

Речник на българския език

1. излужвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излужвало е производна форма на излужвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излужвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излужвало е производна форма на излужвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излужвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излужвало е производна форма на излужвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излужвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излужвало е производна форма на излужвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).