излужвал

Речник на българския език

1. излужвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излужвал е производна форма на излужвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излужвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излужвал е производна форма на излужвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излужвал — мин. деят. св. прич. м. р.

излужвал е производна форма на излужвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излужвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излужвал е производна форма на излужвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).