излочил съм

Речник на българския език

1. излочил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излочил съм е производна форма на излоча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. излочил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излочил съм е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).