излочил е

Речник на българския език

1. излочил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излочил е е производна форма на излоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излочил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излочил е е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).