излочило съм

Речник на българския език

1. излочило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

излочило съм е производна форма на излоча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. излочило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

излочило съм е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).