излочило си

Речник на българския език

1. излочило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

излочило си е производна форма на излоча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. излочило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

излочило си е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).