излочило
1.
излочило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
излочило
е производна форма
на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
излочило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
излочило
е производна форма
на излоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).