излочил

Речник на българския език

1. излочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излочил е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излочил — мин. деят. св. прич. м. р.

излочил е производна форма на излоча (мин. деят. св. прич. м. р.).