излочи

Речник на българския език

1. излочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

излочи е производна форма на излоча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. излочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

излочи е производна форма на излоча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. излочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

излочи е производна форма на излоча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. излочи — повелително наклонение, ед. ч.

излочи е производна форма на излоча (повелително наклонение, ед. ч.).