излочели

Речник на българския език

1. излочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

излочели е производна форма на излоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

излочели е производна форма на излоча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).