излочела

Речник на българския език

1. излочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излочела е производна форма на излоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излочела е производна форма на излоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).