излочвало

Речник на българския език

1. излочвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излочвало е производна форма на излочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излочвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излочвало е производна форма на излочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излочвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излочвало е производна форма на излочвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излочвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излочвало е производна форма на излочвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).