изломотили

Речник на българския език

1. изломотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изломотили е производна форма на изломотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изломотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изломотили е производна форма на изломотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).