изломотели

Речник на българския език

1. изломотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изломотели е производна форма на изломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изломотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изломотели е производна форма на изломотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).