изломотел

Речник на българския език

1. изломотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изломотел е производна форма на изломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изломотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изломотел е производна форма на изломотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).