изломотвала

Речник на българския език

1. изломотвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изломотвала е производна форма на изломотвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изломотвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изломотвала е производна форма на изломотвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изломотвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изломотвала е производна форма на изломотвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изломотвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изломотвала е производна форма на изломотвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).