изломотвал

Речник на българския език

1. изломотвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изломотвал е производна форма на изломотвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изломотвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изломотвал е производна форма на изломотвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изломотвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изломотвал е производна форма на изломотвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изломотвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изломотвал е производна форма на изломотвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).