излокваха

Речник на българския език

1. излокваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

излокваха е производна форма на излоквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излокваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

излокваха е производна форма на излоквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).