излокало

Речник на българския език

1. излокало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излокало е производна форма на излокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излокало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излокало е производна форма на излокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излокало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излокало е производна форма на излокам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излокало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излокало е производна форма на излокам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).