излокал

Речник на българския език

1. излокал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излокал е производна форма на излокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излокал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излокал е производна форма на излокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излокал — мин. деят. св. прич. м. р.

излокал е производна форма на излокам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излокал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излокал е производна форма на излокам (мин. деят. несв. прич. м. р.).