изловяло

Речник на българския език

1. изловяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изловяло е производна форма на изловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изловяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изловяло е производна форма на изловя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).