изловил си

Речник на българския език

1. изловил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изловил си е производна форма на изловя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изловил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изловил си е производна форма на изловя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).