изловило

Речник на българския език

1. изловило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изловило е производна форма на изловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изловило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изловило е производна форма на изловя (мин. деят. св. прич. ср. р.).