изловила

Речник на българския език

1. изловила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изловила е производна форма на изловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изловила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изловила е производна форма на изловя (мин. деят. св. прич. ж. р.).