изловил

Речник на българския език

1. изловил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изловил е производна форма на изловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изловил — мин. деят. св. прич. м. р.

изловил е производна форма на изловя (мин. деят. св. прич. м. р.).