изловил
1.
изловил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изловил
е производна форма
на изловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изловил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изловил
е производна форма
на изловя (мин. деят. св. прич. м. р.).